На ТЯ в Габрово през септември ви срещаме с Даниела Данис Туран – Христова. Тя е музикант – цигулар и артистичен секретар на Габровския камерен оркестър, музикален педагог в детска градина и учител по цигулка. Споделя, че мечтае за повече доброта и усмивки и, че вдъхновението понякога идва от най-простите неща.
Как започва денят ти?
С отваряне на очите :) Всеки ден е различно, зависи и от сезона и заетостта – понякога е бързо и със скок от леглото, друг път си позволявам да се излежавам за малко. Но винаги ставайки, намирам време да погледна и проверя какво е времето навън и то с усмивка, независимо дали е хубаво или лошо. Трябва да сме благодарни за всеки един ден и сутрин от живота си, да се чувстваме живи, потребни. Понякога сутрините вкъщи са доста забавни – с двама сина на 13 и 5 години, съпруг и домашен любимец – заек….
С какво се занимаваш професионално?
С една от любовите в живота ми – музика... Музикант – цигулар и артистичен секретар съм на Габровския камерен оркестър, музикален педагог в ДГ „Дъга“ и също така учител по цигулка.
А в свободното си време?
През по- голямата част от годината живеем в едно малко селце близо до гр. Габрово. Там се занимавам с градинарство – поддържам цветна, зеленчукова и билкова градина. Досегът със земята за мен е много важен. Така се чувствам здраво стъпила на нея.
Обожавам и да пътувам със семейството си. Откриването на нови и красиви места в България ни прави още повече горди, че сме родени в тази прекрасна държава.
Защо в Габрово?
Габрово е родният ми град. Винаги ме е привличала енергията на Балкана, да, обичам и морето, но тук в планината имаш други светоусещания. Имала съм възможност да живея, уча и работя на много места по света, но Габрово е в сърцето ми!
Кога, кой и как те срещна с музиката?
Не си спомням точно „кога“, била съм прекалено малка, за да помня, но „кой“ – майка ми (лека ѝ пръст). Израснала съм по времето, когато слушахме музика на плочи с грамофон, а вкъщи беше пълно с тях – събирани от много места по света. Всеки ден звучеше опера, концерти на известни изпълнители или симфонии, представени от най- великите оркестри по света. Така един ден майка ми ме намира на тавана в къщата ни ( където ми беше забранено да се качвам, защото ел. инсталациите минаваха оттам) да държа две пръчки и да имитирам движението на лъка върху цигулката, че даже съм си и припявала нещо. Била съм на 3 години и половина. Впоследствие до 1 година вече бях започнала да свиря на цигулка. Паралелно с цигулката дълги години танцувах и класически балет.
До ден днешен смятам, че отношението към дадени стилове в музиката на всеки един човек е чисто и просто въпрос на възпитание от ранна детска възраст. И сега доста често се чува класическа музика у дома. Синовете ми и съпругът ми са едни от постоянните посетители на концертите на Габровския камерен оркестър.
Разкажи за проект, по който работиш в момента?
Предстои ни откриване на новата учебна година в детската градина и международният фестивал „Дни на камерната музика“ с оркестъра. Очаквам ги с нетърпение! Това е в близък план.
За какво мечтаеш?
„Кажи ми мечтите си, за да ти кажа какъв човек си“
За повече доброта и усмивки у хората. Живеем в смутни времена и, като че ли тези две понятия са с размити представи у човечеството. Аз вярвам в доброто и смятам, че когато подходиш към всяко едно нещо, случващо се покрай теб, с положителна енергия, вселената ти отговаря със същото.
Какви предизвикателства срещаш?
О, при мен са ежедневие. В детската градина всеки ден се сблъсквам с такива. Работя с много деца и не всеки ден те са „настроени“ на моята честота.
Какво те вдъхновява?
Всичко! Аз съм от типа хора със силно чувство на впечатлителност. Вдъхновението понякога идва от най- простите неща, случващи се в ежедневието. Може да ме провокира една случайна усмивка от непознат на улицата, една добра дума, един мил жест, неочаквана покана за участие... Емоциите са на високо ниво в мен и затова вдъхновението често е провокирано от тях.
Как използваш женската си енергия?
Интересен въпрос... Не съм се замисляла как точно я използвам, но със сигурност има ситуации, в които съм благодарна, че съм жена. При нас мисловната дейност е много по-различна от тази на мъжете (без да звуча като феминистка). Ние можем да вършим няколко неща в един и същ момент и да мислим за хиляди други и това да се случва едновременно. Понякога това е доста изморително, но важното е крайният резултат да е удовлетворителен.
Как завършва един твой ползотворен ден?
С благодарност към Бог и към себе си, че и „днес“ съм се справила. Трудно понасям, ако не съм успяла да свърша всичко, което ми е заложено за изпълнение, затова доста често дните ми свършват през нощта. Не всичко е на всяка цена, но не обичам да оставям днешната работа за утре.
ТЯ в Габрово е на 2-ри септември (сряда) от 18:00ч в Кафе Библиотеката - ул. Хаджи Димитър 4.
Събитието се организира на доброволчески принцип от Маргарита Спасова и Ивелина Иванова.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Comments