На първото издание на ТЯ в Монтана ви срещаме с Нели Василева - гл. експерт „Култура и вероизповедание“ в Община Монтана и oсновател на Клуб ,,Медии“, където помага на младежи да намерят своя път в журналистиката и им преодоставя поле за изява. За себе си споделя, че вижда смисъл в това да бъде полезна и се вдъхновява от децата, красотата и любовта.
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
С различна. Зависи какъв ден ми предстои. Но винаги се събуждам с намерението да изпълня предстоящия ден със смисъл. Виждам смисъла в това да бъда полезна.
Каква искаше да станеш, когато пораснеш?
Професионалните ми тежнения са документирани в една анкета, проведена в трети клас. Там съм споделила, че искам да стана учителка, писател и археолог. Впоследствие исках да стана художник и актриса. В продължение на 5 години посещавах театралното студио към нашия Драматичен театър. Подготвях се за изпитите във ВИТИз (тогава така се наричаше театралната академия). Броени дни преди изпитите ми се спука апендикса и… Нямаше как да се явя. По-късно бяха кандидат-студентските изпити в Софийски университет. Приеха ме там.
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
Винаги съм практикувала повече от една професия. Първо завърших Факултета за начална и предучилищна педагогика (ФНПП) на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преподавателят ми по методика на обучението по роден език проф. Божидар Ангелов насочи вниманието ми към влиянието на медиите върху социализацията на децата. Това стимулира интереса ми към журналистиката. Започнах следването си във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) паралелно с първото висше образование и с 2-годишния специализационен курс към Центъра по културознание, където срещнах велики преподаватели като проф. Николай Генчев, проф. Аксиния Джурова и проф. Калин Янакиев, който тогава беше асистент, проф. Георги Бакалов, проф. Ивайло Знеполски, проф. Иван Маразов, проф. Димитър Аврамов. Завърших 5-годишния курс на обучение във ФЖМК за 4 години. Беше вълнуващо да вземам две учебни година за една. Междувременно получих стипендия за редовна специализация към ФНПП, в която акцент беше психолингвистиката – изключително интересна интердисциплинарна научна област. Разбира се, завърших тази специализация. В началото на новия век реших, че имам нужда от ъпдейт и записах следдипломна специализация по връзки с обществеността и реклама във ФЖМК на СУ. Работила съм освен като учител в детска градина (за кратко) и като репортер, редактор, водеща, сценарист, програмен мениджър във вестници, радиостанции, телевизия. Обучител съм на неформалната група клуб „Медии” от 2002 г. Продължавам да пиша. По-често прессъобщения, поздравителни адреси, сценарии, речи, рецензии за книги и изложби и да водя специални събития – от концерти до сватби. Да не пропусна, че паралелно с работата си като журналист съм била и ритуалчик в сватбена агенция. От 20 години съм главен експерт „Култура и вероизповедания“ в Община Монтана. Това не е типичната административна работа. Организацията от А до Я на международни фестивали, на творчески конкурси, изложби, представяния на книги, на празнични събития и кампании е по-скоро пиарска работа. Да не пропускам и факта, че от 10 години съм консултант в сферата на личните финанси. Преминах през изключително ползотворно обучение на само в NN Животозастраховане и Пенсионно осигуряване, но и през Института на дипломираните финансови консултанти.
Какво ти дава работата с млади хора в клуб „Медии“?
Надежда за бъдещето. Срещите ми с тях доказват, че всяко поколение превъзхожда предходното. Клуб „Медии“ е неформална група, където децата идват не по задължение, а по желание. Мотивацията им е различна, защото няма елемент на принуда. Работата с такива деца обогатява неимоверно много. В същото време, те са много взискателни. Това е причина непрекъснато да уча, което е жизненонеобходимо за мен. Работата ми като обучител е връзката ми с журналистиката и възможност да реализирам потенциала си. Защото, нали знаете, че нереализираният потенциал е болка…
Как прекарваш свободното си време?
Почти не ми остава свободно време. Графикът ми е доста претоварен, защото се занимавам паралелно с различни дейности. Доста време ми отнемат и домакинските задължения.
Като експерт по култура присъствам на всички културни събития в града. Те са след работно време и често вечерите ми са заети. Наскоро си направих труда да изчисля, че от юни 2019-та до 3 март тази година съм прекарала 96 часа извън рамките на стандартния работен ден на културни събития. Това са около 12 работни дни.
По време на карантината и на лятната отпуска почувствах блаженството на свободното време и отпуснах душата си като си позволих лукса да прочета 6-7 книги художествена литература. Казвам „лукс“, защото чета предимно специализирана литература - и по необходимост, и по интерес. Иначе обичам разходките в града и преходите в планината, срещи с приятели, но… не ми се случва често.
Защо в Монтана?
Случайно. Някак си естествено ми се струваше да се върна в родния си град след университета. Ще излъжа, ако кажа, че е било проява на локален патриотизъм, че нещо ме е теглило към корените или че съм преценила Монтана като перспективен град. Аз съм от поколението, което твърде късно се замисли по темата за кариерното планиране. Когато започнах следването си, имаше една опция - разпределение, което означаваше след дипломирането държавата да ти намери работа. Когато през 1994-та завърших журналистика, ситуацията беше драстично променена. Останах в Монтана, защото намерих работа, която ме удовлетворяваше. Мога да определя и работата в „Огоста медиа“ (комплекс, включващ вестник, радио и телевизия), както и работата ми в общината като изключително интересни и възнаграждаващи. Освен това в Монтана можех да разчитам на подкрепата на майка ми, която всеотдайно ми помагаше в грижите за сина ми. Смятам, че малкият град има големи предимства от гледна точка на младите родители.
Какво те вдъхновява?
Часове мога да говоря какво ме мотивира и ентусиазира, но това е различно. Ако става дума за вдъхновение, ще назова само децата, красотата, любовта.
В каква бъдеща инициатива би се включила с удоволствие?
Бих се включила във всяка инициатива, в която виждам смисъл и имам потенциал да бъда полезна.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Не съм сигурна, че разбирам правилно този въпрос. Когато става дума за делови отношения, не деля хората на мъже и жени, макар че факторът пол е определящ за подхода към работата. Мисля, че типично женските качества като емпатия, загриженост, търпение, ориентация към хората, а не само към целите, ми помагат.
Как завършва един твой ползотворен ден?
С благодарност, че съм се справила с предизвикателствата, че хората и обстоятелствата са ме подкрепяли.
---
Първото издание на ТЯ в Монтана ще се проведе на 24 септември, от 19:00ч в The Hub,бул. Трети март 78.
Събитието се организира на доброволчески принцип от Таня Василева, Евгения Пилюшка и Веселина Герасимова с подкрепата на Академия 'Екатерина Каравелова' и е резултат от проекта ТЯ в България.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Comments