След дълга пауза, отново сме тук и "ТЯ във Варна" се завихря с прииждащите есенни краски и лица!
Коя е тя?
Едно дете, безкрайно любопитно към света наоколо.
Едно момиче, погълнато от книгите, жадуващо да научава и открива все нови и нови неща.
Една жена, обичаща и обичана. Посветена на любимите си хора – съпруг, две деца, приятели. На професията и още две увлечения, превърнати в професия. Вярна на Пътя и жадуваща срещите по Пътя. В последно време – пътуваща и към себе си, откриваща себе си.
Една щастлива баба на четири звездни внучета, които успешно я придърпват от миналото към бъдещето...
Малко фактология?
Завърших Института за култура в Санкт-Петербург, Русия.
Работих дълги години като журналист и редактор в различни варненски периодични издания и в Радио Варна; организатор на културната дейност в Регионална библиотека “Пенчо Славейков”; лектор по журналистика в НГХНИ “К. Преславски” и по съвременна култура в Училището за българска култура в с. Сладка вода; драматург в Държавен куклен театър - Варна.
Преведох 20-тина книги художествена и документална проза от руски език. Бях отличена от сп. “Факел” за превода на романа “Ние” от Евгений Замятин. Получих литературна награда за разказ (Франция).
От 25 години работя с деца и млади хора в творчески клубове и школи, по различни проекти в областта на комуникационните умения, публичното представяне, творческото писане.
През 2005 г. регистрирах Център за творчество и личностно развитие “Хомо луденс”.
През 2007 г. получих Годишна награда на Клуб “Отворено общество” – Варна, за педагогически принос към възпитанието на децата на Варна.
През 2019 г. издадох книгата „Аз съм от Страната на детството. Споделено от деца в Творческата работилница на Роси Бърдарска“.
Ако трябва да бъда определена в три думи, нека бъдат:
ВИНАГИ НА ПЪТ
Кафе или чай пиеш сутрин?
Топла вода с ябълков оцет и мед. Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Може би – учителка, обичах да играя с куклите и те да са ученици… А с какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
Журналистика, редакторство, преводи, писане…
Какво правиш в Неделя ( какви хобита имаш)?
Всеки ден ми е неделя, всеки ден ми е понеделник…
Последното ми хоби – да организирам творчески работилници, уъркшопи… Какво те вдъхновява?
Интересните хора, изкуството, красотата, природата
Защо във Варна?
Така се подреди животът, но останах тук заради морето – то ми дава хоризонт, усещане за свобода… Как насочваш женската енергия в работата си?
Работя (всъщност, забавлявам се) с всеотдайност, любов… и любопитство. Все женски качества, нали?
Какви трудности срещаш?
Трудно вкарвам в единица време сто неща… Коя е последната ти мисъл вечер? „Благодаря ти, Господи!“ Любима фраза/ девиз/ мото? Една от любимите: „Не плачи, че е свършило, усмихни се, че е било.“ Маркес
"Тя във Варна“ представя активните жени на Варна и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Всеки последен вторник на месеца в The Social Teahouse две дами представят дейността си.
Не пропускайте срещата с Росица на "ТЯ във Варна" на 29-ти септември, вторник от 19ч в Социалната чайна.
Събитието се организира на доброволчески принцип от екипа на Социалната чайна.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
А защо не тя, макар и далеч от родината?
Чудесна идея, Роси!
Взаимното споделяне, размяната на полезна информация ни кара да се чувстваме част от общността, а не самотни. Полезни и необходими с присъствието си в този живот, независимо колко труден или удачен е той. А именно това определя смисъла да сме удовлетворени и усмихнати от стореното и преживяното...
Мариана Бонева