На специалното издание на социалния формат ТЯ в...™ по случай 1 година ТЯ в Габрово и 50-то издание на национално ниво, ви срещаме с Маргарита Михова. Тя е председател на НЧ„Съгласие – 1911“, село Велковци, Община Габрово, където ще се проведе събитието. Като представителка на семейство, което е свързано с читалището от самото му основаване преди над 100 години, Маргарита е израснала с любов и уважение към читалищната дейност. Тази инициативна и вярна на принципите си жена се е посветила на благородната кауза да съхрани традициите, като в същото време развие читалището в общностен център, който е в крак с времето.
Как започва денят ти?
В добра компания – детето, котки, кучета, цветя. Събуждам се рано, преди всички. Така имам време да си подредя задачите за деня.
С какво се занимаваш професионално?
Счетоводител съм, но съвместявам и много други дейности от бизнес средата. Имам възможността да работя с хора, които са постигнали много и споделят своя опит.
Как обичаш да прекарваш свободното си време?
Старая се по възможност да свърша нещо полезно или да науча нещо ново. Имам цветна градина, в която си почивам докато работя! Това са моментите, в които ми идват разни идеи.Както е казал Цицерон: „Ако имаш градина и библиотека, значи имаш всичко, от което се нуждаеш.“
Защо в с.Велковци?
Целият ми съзнателен живот е минал тук. Тук са корените ми, спомените ми – добри и лоши. Живея в родната си къща, надграждам това, което са създали моите родители, баба и дядо. Не бих могла да живея на друго място. Животът на село изостря сетивата на човек за онези простичкинеща, предлага пространство да дишаш, свобода на движение и възможност да мислиш. Щастлива съм, че имам възможността да живея и работя тук, в моето село!
Какво те привлече в читалищната дейност?
Аз съм емоционално свързана с читалището в село Велковци. Израснала съм в него, майка ми беше дългогодишен секретар-библиотекар. Един от основателите му през далечната 1911 година е прадядо ми по майчина линия Тончо Иванов Гарушев. Свидетел съм на добри и лоши времена в неговата по-нова история. В читалищното настоятелство участвам вече 15 години, като последните шест съм негов председател. Няма да крия, че младите хора избягват да се ангажират с управлението, особено когато става въпрос за селско читалище. Болно ми е като гледам днес как внуците на тези, които са го построили, нехаят за него. А сградата е строена с доброволен труд и дарения от жителите на селото и околните села. Това е един от най-сериозните проблеми в периода на преход, както за читалището, така и за развитието на местната ни общност, а именно заличените традиции на гражданска инициатива и доброволното гражданско участие. За мен Читалището ни е покрив, който дава подслон на всеки, който иска да твори и има свободно време да го прави. Стремя се да го подпомагам да намери баланса между самосъзнанието му на пазител на традиционната култура и местния културен и информационен код от една страна, и на предизвикателствата на глобализацията и променените обществени нагласи и очаквания, от друга.
Настоящ или предстоящ проект, за който би ни споделила?
В началото на следващата година, януари 2021г., ни предстои да честваме 110-та годишнина от основаването на НЧ „Съгласие – 1911“ в село Велковци. Започнали сме подготовка по издаването на юбилеен лист и ред други задачи. Подготвяме и дарителска кампания за набиране на средства за ремонт и реконструкция на големия салон със сцена. Читалищната сграда е огромна – библиотека с читалня, фондохранилище, малък салон, голям салон със сцена, клуб, помощни и санитарни помещения. Нямаме финансовата възможност да направим ремонт на цялата сграда, затова работим по най-неотложното.
Какви предизвикателства срещаш?
Ежедневни – на работа или вкъщи винаги нещо се случва! Но това ме държи в готовност. Животът е най-добрият учител. Смятам, че съм издръжлива, последователна, вярна на принципите си, инициативна, създаваща, подкрепяща и най-вече емоционално зряла личност. Както се казва, „владея хаоса“! Това са качества, с които се сдобиваш на терен, в истинския живот и развиваш в реални ситуации.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме детето ми, съприкосновението с живи същества - цветя, животни. Вдъхновявам се, когато започвам нещо ново, когато съм сред природата или пътувам. Обичам разговорите с истински и неподправени хора. Вдъхновяват ме човешките истории, символ на борбения дух и носители намъдрост, от които има какво да науча.
Ако се осмелиш да погледнеш в бъдещето, какво би искала да видиш за себе си и местната общност?
Бих искала преди всичко да е сплотена. Да сме създатели и пазители. Това е традиционен дълг на читалищата по опазване на българското в бъдещия глобален свят. Бъдещето обаче е функция от минало и настояще. Във време на изгубени ценности и несигурност в утрешния ден, читалищата водят битка с предразсъдъците на болното ни общество. Възприемат се като едни архаични структури, в които се правят някакви седенки. Това важи с пълна сила именно за селските читалища. На практика те са затворили пространствата си, допускайки до структурираните си дейности ограничен кръг хора, т.н. самодейци. Повечето от тях не търсят контакт с хора извън непосредственото читалищно обкръжение. Това произтича от неразбирането на функцията на читалището като общностен център. В този ред на мисли, дано успеем като настоятелство да разбием това клише, тази представа, като придадем модерен облик на работата си.Опитваме се да приведем нашата дейност в събития, които са интересни за аудиторията. Разполагаме с помещения, които стоят празни, затова и търсим възможности за съвместна работа с други обществени организации. Все още изкуството и културата не се използват достатъчно като инструменти за социализация, за решаване на проблеми на развитието, за изграждане на междуличностни отношения.
Какво от твоя път дотук, може да превърнеш в съвет към жените, които пазят читалищната памет на малките населени места?
Няма да ги лъжа, трудно е! Но не и невъзможно! Аз имам ярък пример за себераздаване за благото на читалищното дело от моята майка. Свидетел съм на всичко, което е правилав едни от най-трудните години в неговата история – 90-те години на 20 век. Научила ме е, че „лесно се руши, но трудно се създава“! Всичко се прави от хора за хора. Затова, когато има съмишленици и последователи, изобретателност и инициативност, нещата се случват. И разбира се, личности, водени от чувство за мисия!
От юли месец 2019-та ТЯ в Габрово представя активните жени на Габрово и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.
Специалното издание 1 година ТЯ в Габрово ще се проведе на 4-ти юли (събота) от 16:00 в двора на НЧ „Съгласие – 1911“, село Велковци.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
През 2020 Академия 'Екатерина Каравелова' в партньорство със Си Ви Ес България и с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България ще сформира 5 нови доброволчески екипа в градовете Плевен, Ловеч, Монтана, Видин и Враца. Научи как да се включиш!
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Comments