През август на "Тя в Пловдив" ви срещаме с Йорданка Траянова - организира и води женски енергийни практики, с които реализира призванието си - лекуване на женската душа. С много любов и отдаденост споделя и учи, че когато следваме повика на сърцето си, животът ни поднася много дарове и удовлетвореност. Съосновател на Тук и Сега - Център за личностно развитие.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
Сутрините са любимата ми част от деня, защото това е моето време за тишина и ритуално кафе. Наричам го така, защото си давам това време за зареждане и наслада, най-много обичам, когато утрото е слънчево или мъгливо. И мисълта ми е колко е хубаво, ако жените имаме повече време за себе си и за любимите си дейности. И проява на голяма любов към себе си е всяка жена да се старае всеки ден да си дава такова време, само и единствено за нея.
С какво се занимаваш професионално?
Професионално се разхождам в няколко полета. Но това, което най-много ме вдъхновява и в последните две години превръщам в своя реализация, са женските кръгове, които събирам. Това е едно неописуемо вълшебство, което се случва всеки път, когато сме заедно по женски. Това, с което се занимавам в тази насока, е танц Мандала, един изключително красив и полезен за цялостното здраве на жената танц (физическо, психическо и духовно). Също така провеждам динамични изчистващи медитации, терапевтична работа с различни практики, арт терапия, тантра практики за засилване на сексуалната енергия. А най-хубавото от всичко е, че се сближаваме и винаги има идеи да се прави нещо интересно и забавно. И така общуването и споделянето се превръща в още по-голям дар.
А в свободното си време?
В свободното си време правя най-различни неща, зависи колко време имам и какво е настроението. Както казваме в нашите кръгове, винаги е хубаво да послушаме вътрешния си глас и да последваме тялото и душата си – да си починем, ако ни се почива, да потанцуваме или да спортуваме, ако имаме нужда от движение, да се видим с приятели, да почетем или да се разходим сред природата. Така че аз също следвам тези женски „правила“. Разбира се, има моменти, когато не можем, но съм забелязала, че колкото повече си го позволяваме, толкова повече възможности за това се разкриват и животът ни дава с шепи изобилие.
Защо в Пловдив?
Защото обожавам този град. Тук съм родена и съм живяла, с изключение на няколко години в чужбина. И защото в този град има прекрасни жени, които са жадни за подобен тип дейности, а за съжаление, повечето неща се случват в София, а тук има от време на време гостуващи лектори и водещи. Така че много се радвам, че успявам да правя редовни практики в Пловдив и жените знаят, че могат да разчитат, че когато имат нужда, има къде да си дадат време и да опознаят себе си. Безкрайно много ми се иска градът да се развива във всички отношения и да става все по-хубав. Това място има много силна позитивна енергия и от нас зависи да си го направим истински уютен и споделен дом.
Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?
Като всеки път в живота и този предлага не малко предизвикателства. Най-голямото е може би утвърждаването, налагането на пазара. Защото не е достатъчно само да се организира едно събитие, а и то да предлага високо качество. Старая се всеки път да давам по нещо повече, по-различно, да навлизаме в дълбините на женската душа и да си имаме доверие. Доверието е също предизвикателство – да бъде спечелено става бавно и се иска много отговорност.
Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.
Ще ми се все повече събития да организирам и да има повече по-дълги събирания, тип работилници или уикенди някъде извън града. Силата на тези работилници е в това, че имаме цялото време само за себе си, без да ни разсейват ежедневните битовизми, и това ни позволява да навлезем много дълбоко в енергията на случващото се. Съответно резултатите след това са винаги на по-осъзнато ниво и дават отражение в живота доста по-бързо. По време на тези събития има много смях, много различни дейности, които от една страна ни освобождават, а от друга, ни помагат да излекуваме стари травми. А най-важното е, че ни връщат към нашата изконна женска природа, която е толкова богата и красива, че неминуемо започваме повече да обичаме себе си и с това целия живот. А не е ли това всъщност и очарованието на този живот?
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме всичко. Аз съм доста впечатлителна жена и за щастие умея да намирам красивото във всичко. Естествено, и доста плача по тази причина, както може да се досетите. И все пак нещото, което ме бута напред и ме кара да се ровя все по-навътре и да откривам пътища, е човешката душа. Това е една безкрайна вселена. Особено женската природа. Аз, като жена, също много дълги години не съм знаела почти нищо за силата и мощта на това, че сме се родили жени. Има много силно вкоренени забрани, травми и норми, които все още ни пречат да разгърнем своя потенциал. Но когато си дадем правото да си спомним, че сме жени, и по-смело да заявим себе си, започват да се случват чудеса. Казвам го от опит, наблюдавайки първо себе си и после жените от кръговете. Случват се такива промени, че понякога си казваш, леле, живяла съм досега със затворени очи. Разбира се, някои процеси са болезнени, но след това няма по-голяма радост да се видиш истинска, такава, каквато си дошла на този свят, с целия набор от прекрасни умения и качества и с мисията, поради която си тук.
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?
Както е казал Петър Дънов: „Жената спасява света“. А най-голямата женска сила е мекотата и любовта. Уча се всеки ден да приемам с любов и мекота себе си и другите. И вярвам, че това е пътят. Това е посоката. В тази работа, която аз върша, се изисква много търпение, много любов, за да мога да давам част от себе си и да споделям. Защото другите жени правят същото. Получава се един необятен обмен на енергия и само любовта може да задържи полето силно и лечебно. Спасявайки себе си чрез нежната женска чувственост и усет, ние наистина лекуваме и света. И аз се радвам, че моята женска енергия участва поне мъничко в това. Усещането е безценно.
Как завършваш един ползотворен ден?
С благодарност. Какъвто и да е бил денят, той ни е дарил частица от нас самите, от собствения ни живот, и това го прави ползотворен. За съжаление, сме свикнали или сме научени, че е много страшно да се чувстваш зле, да ти се плаче, да ти е уморено и подобни състояния. Но те всъщност са безценен дар и пътеводна светлина, защото идват да ни покажат къде и кога ние имаме нужда да се заобичаме отново, да си дадем на себе си, да се преродим. Това са богати източници на себепознание и винаги казвам, че сълзите са най-магичният дар, който имаме. Те са лечебната вода на душата, която се лекува чрез тялото. Човекът е толкова мъдро създаден, ние имаме всичко в себе си, което ни е необходимо за един пълноценен живот, но все търсим отвън. Но смисълът е вътре. И когато го открием вътре, когато оздравеем отвътре, приемайки себе си, тогава и навън светът се променя. Колкото и да е трудно понякога. Но пък понякога е толкова хубаво, нали? Така че какъвто и да е бил денят, благодаря! За дара на живота! Може да следите Йорданка на страничката й Сорая.
"Тя в Пловдив" представя активните жени на Пловдив и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.
Очакваме ви на "Тя в Пловдив" на 27-ти август (четвъртък), от 19:00ч в Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop - ул. Бетовен 2.
Събитието се организира на доброволчески принцип от Елена Лулчева, Вероника Йовчева и Йоана Иванова.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Comments