Тодорка Мирчева - кметски наместник на габровското село Зелено дърво. Човек, обичащ планината, поезията и хубавите филми. Човек с голяма сърце и големи дела!
Как започва денят ти?
Със събуждането благодаря на Всевишния, че ме е дарил с поредния ден от Чудото, наречено Живот.
Обръщам се към Отеца, който ни наблюдава отвисоко и по чиято воля вървят нашите дела. Моля се да опрости дълговете ми, както и аз прощавам дълговете на моите длъжници – старците ги наричат душмани.
Ние всички имаме големи дългове – не към банки, а към човечеството! Дължим си Любовта към близки и далечни, която в този смахнат и забързан век все не достига.
Моля се на Всевишната сила да ме избавя всеки ден от лукавия – Дявола, който се е вселил в много неусъвършенствани души и се надсмива ежесекундно над всички нас – над тези, които кроят ненаситни планове за сметка на всички останали, които ставаме потърпевши.
Липсата на вяра е пагубна за смисъла на човешкото съществуване.
С какво се занимаваш професионално?
Последните 11 /единадесет/ и горница години съм глава на едно голямо семейство, каквото е Кметство Зелено дърво.
Приятно и отговорно занимание, когато срещам одухотворени хора в ежедневието си и не съвсем, когато ежедневието ме сблъска с недолюбени люде – хора, неосъзнали, че не портфейлното налягане е главното в този наш живот на тази наша Земя.
А как прекарваш свободното си време?
В четене на поезия, за да компенсирам прозата в ежедневието, което не се пише от надарени творци, а от драскачи. Гледам стари български филми. Филми, които колкото и пъти да ги гледам, не ми дотягат: „Войната на таралежите“, „Таралежите се раждат без бодли“, „С деца на море“, и други, които ме връщат в годините на пълноценно детство. Не казвам безгрижно – защото ние се грижихме за възрастните хора, като им помагахме по различен начин, а ваканциите ги радвахме с присъствието си.
„Синьо лято“ е друг филм, който е чужда продукция, но показва изящно първите любовни трепети.
Във времето за себе си и близките ходя по върховете на Балкана, където няма завист и обида, карам велосипед.
Защо избра да живееш в Габрово?
Не съм избрала да живея в Габрово - Габрово е избрало да се родя преди 53 години тук, защото явно е имало потребност от читави хора.
Толкова много милея за това наше Габрово, че това не е заявка, хвърлена хей така, като рок звезда , която стъпва на сцената в някоя държава и крещи „Обичам те, София!, Обичам те, Варна! И прочие..“ – Това тяхното е може би обич от пръв поглед, докато моята любов по Габрово е вече 53 години пълна отдаденост.
Родила съм се в родилния дом, който се е намирал до днешната улица „Смърч“, по-късно превърнат в „Очно отделение“ на габровската болница, а днес на това място има жилищни кооперации.
Габрово ми отваряше „заключени врати“. Беше като магичен израз, където и да отида по лагери за обучение по различни организационни въпроси, които си бяха цяла школа за лидерство, ставаше весело – анекдоти след анекдоти. Горда бях с това „Габрово – Световна столица на хумора и сатирата“.
С какви трудности се сблъскваш в ежедневието?
Моите трудности в ежедневието не са само мои – те касаят всички нас, които искаме да живеем в хармонична среда, хармонично общество, а не като пещерни човеци.
Трудностите идват от срещите с недолюбвани хора - когато любовта е подминала някого и не е оставила трайни следи в сърцето му, за да си спомня в трудни времена за красивите мигове, които сгряват – тогава тежко и горко на всички, които сме застанали на пътя на такива хора. Целият свят им е крив, защото нямат свой собствен свят!
Опитвам се да „влизам в обувките“ на другите хора, т.е. да „извървя“ с тях пътя им, за да ги разбера.
Безверието е трудност, която пречи на всички ни!
За какво мечтаеш?
За много неща и те са все красиви. Не мечтая за скъпи вещи – мечтая за скъпи за мен хора да им се сбъдват мечтите, желанията.
Като ученичка мечтаех да стана журналист или следовател. Много исках да приличам на Божана Димитрова от Българско национално радио, която водеше с онзи благ глас „Петъчният разговор с Вас“. Мисля, че и двете мечти ми се сбъднаха: още от времето на вестник „Балканско знаме“ – местния печат, списвах малки статийки и епиграми. По-късно заедно с Ивелина Елмазова и Светлана Кацарска правихме предавания за местната телевизия, които показваха ежеседмично живота на Габрово. След това със Станислава Харачерева създадохме предаването „Битие“… А относно мечтата за следовател, мисля че и тя се сбъдна чрез кметската работа: в тези смутни години, когато престъпността се вихреше във всякакви форми, схеми – аз с познанията си от специализирана литература и учебници, които ми купуваше от книжарницата на Софийския университет една съседка, която учеше специалност „Право“, смятам, че се справих като осигурихме сравнително добро спокойствие на местното население. Показахме с цената на много усилия на битовите престъпници, на измамниците, на крадците, че не е желателно да се „разхождат“ на територията на Кметство Зелено дърво, която е доста обширна.
Какво те вдъхновява?
Творческият подем ме обзема, когато искам да направя живота си приятен. Контактите, общуването с хора на изкуството, с хора с отлично чувство за шеги, мъдри хора, които срещам – те ме вдъхновяват, чрез всичко, което притежават – изказ, знания, опит, търпение.
Творческият подем ме обзема от заобикалящата ни среда.
Добра дума от читав човек също може да ме вдъхнови.
Младостта ме вдъхновява – тялото старее, но духът е жаден за живот!
Как използваш женската си енергия?
Женската енергия е неуморна. Точно, когато си казвам „Повече не мога“, „на ръба съм на силите си“, се оказва, че имам още и още… Използвам тази енергия градивно – но не и, за да накарам някого да съгреши. Всъщност поетът Евтим Евтимов казваше, че "и в грешната любов има святост"… Така че нека не спираме прилива на енергия, защото тя е движение.
Как завършва един твой ден?
Както казах в началото на нашия разговор, започва с молитви към Всевишния и завършва с молитва към него: да ми прости каквото съм съгрешила с думи, дело и помисъл, да ми дари мирен и спокоен сън, да ми прати своя ангел-пазител, да ме закриля и пази от всяко зло, защото той е пазител на душите и телата ни. Отправям молба за прошка и за живот и здраве на мен и близките ми.
И ако някой си помисли, че има нещо „нередно в оповаването в Бога“, то нека си похортува (поговори сладко) с бабите си и да ги попита за „Вероучението“, което са учили някога. То е давало любов, вяра , надежда, уважение към близкия до теб човек… Нека не само моят ден, а всеки да опита денят му да започва и завършва с благодарност за получения дъх за живот всеки ден и е сигурно, че ще ни е по-благо на душата. Да благодари за Слънцето, което е посрещнал и изпратил, за да го види на следващия ден отново и отново.
Тя в Габрово през октомври ще се проведе на 5.10 от 18ч в ресторант "Сопрано".
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
Comments