През месец март на Тя в Ловеч ви срещаме с Росица Кривирадева.
Росица Кривирадева е експерт Комуникация, информация и логистика и поет по душа. В последно време в нейната Арт-кафе-книжарница Sluchvam chudesa при Роси красиво съчетава вкуса на ароматното кафе, хубавата книга и срещи с интересни хора. Тя вярва в чудесата, вярва че в Ловеч могат да се сбъдват мечти и да се случват едни малки, чудни, смислени чудеса. Тя споделя: Сред вълшебния шепот на книгите и духът на домашния уют, разкошните гледки към пъстроликия хълм Стратеш и романтиката на приказно осветения Покрит мост, аз ще ви посрещна лично и ще си поговорим по теми, които вълнуват всички ни!
Разкажи ни за себе си с няколко думи. Родена в град Ловеч. От много малка, на въпроса „Ти откъде си?“ винаги съм отговаряла с „От апартаментчето!“. Разбирайте, че аз не съм нито от селото на мама, нито от това на татко, аз съм градско чедо. Завърших езиковата гимназия в Ловеч с английски и френски език, а после учих за дипломат, Международни отношения в УНСС. Е, дипломат не станах, последвах любовта си е се завърнах в родния Ловеч след 7 години в София. Дълго време ми липсваше София, защото я обикнах мигновено. Но сега, след много перипетии, се чувствам на мястото си тук. Имам най-прекрасното семейство на света. Майка съм на две прекрасни дъщери, които визуално не можете да свържете много-много с мен, защото са изкопирали татко си. Но пък са взели от мен много хубави черти на характера – упоритост, борбеност, креативност, добрината и раздаването на любов. Те са на мама Слънчицата! Първородната ми дъщеря е втора година студентка в Софийски университет – Френска филология и работи за EMAG, като същевременно ми помага в моето кафе-книжарничка. А малката е в 9 клас в ПППМГ Ловеч, свири на флейта и участва в театъра на гимназията. Безкрайно съм благодарна на децата си и на съпруга си Иван, които повярваха в мен и моята мечта и ми помагат безрезервно във всичко. На 47 години се хвърлих в най-лудото си приключение и най-голямото предизвикателство, наречено Арт-Кафе-Книжарница Случвам чудеса при Роси. Но това е моята сбъдната мечта, моето лично откровение и проникновение.
Кафе или чай пиеш сутрин?
Кафе! Кафе! Кафе! „Кафеман“ съм и само да усетя аромата на кафе и съм хукнала в посоката, от която идва..
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
„Само да си изпия кафето и ще формулирам първата си мисъл за деня“. Честно казано не съм от „щастливците“ сутрин, затова ми отне известно време и малко повече осъзнаване, да се науча да се събуждам с енергия и хъс за живот, и с мисълта, че този ден ще е по-хубав от вчерашния, или че днес разполагам с цяла Вселена от възможности да свърша куп неща и да сбъдна няколко чудеса. И пак имам дни, в които все още ме изкушава мисълта „Ох, защо изобщо трябва да ставам толкова рано?“.
Как започна всичко и как стигна дотук?
Всичко е започнало още преди да разбера.., още когато се влюбих в книгите завинаги .., когато прописах и затърсих свободата да се изразявам открито, т.е. доста отдавна. Осъзнато, започна в момента, в който целенасочено реших, че искам да разполагам със свобода – свобода на изява, свобода на творческо мислене и размах, свобода да избирам с кого, как и колко време да прекарвам, свобода да организирам тези събития, които аз искам, а не които ми налагат клиентите... свобода да сбъдвам чудеса наистина и за хората, но и за себе си. Ако трябва да говорим за време – плахо, идеята за кафе, книги и вино, обединени в мое вълшебно местнце, занаднича преди около две години и половина, а реално се роди през 2022-а, и направихме прощъпулник на 14 октомври същата година.
Какъв пример искаш да дадеш на хората около себе си?
Да вярват в доброто, в чудослучването и вълшебствата, да обичат и да се раздават, да се прегръщат повече и да се целуват на среща и раздяла, да отворят сетивата си, умовете и сърцата си за красивото и истинското, да се борят за мечтите си и помагат на другите!
Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?
По-добре ме попитай „С какви предизвикателства не се сблъскваш?“. Понякога се чувствам като затворена в „Мраколес“ или „Мракобес“. Голямото ми предизвикателство са моите слабости, лесно се разочаровам, силно тревожна съм, позволявам на страховете да ми диктуват настроенията, меланхолична съм, често се отчайвам, неуверена съм в собствените си възможности и капацитет. Ако говорим за външни предизвикателства, това са липсата на добронамереност и човечност, злобата, егоизмът и отношението от типа аз не искам на мен да ми е добре, искам на Вуте да му е зле, неприемането на инакомислещите. Най-голямо предизвикателство за мен в професионалната ми сфера винаги е било да се науча да казвам „не“ и да не позволявам на всеки да ме учи как да си върша работата.
Как прекарваш свободното си време?
Свободно време ли? Няма го в менюто, нито в списъка със събития... Напоследък нямам много такова. Но всяка свободна секунда се затварям с книга в ръка, може да е с чаша кафе или чаша вино. Обожавам морето и да пътешествам с моя мъж и децата. С възрастта, обаче, сякаш все по-често ми се иска да се усамотя някъде с книгата или да изпиша емоцията си на лист хартия. Но виното и кафето са задължителни, разбира се не винаги в този ред.
Какво те вдъхновява?
Ооо, много неща. Аз съм като децата – много се лесно се вдъхновявам и за съжаление лесно се разочаровам. Това са двете страни на водещата в мен емоция с главно „Е“. Та какво ме вдъхновява – вдъхновяват ме хората Вселени – изключително интелигентни, ерудирани, действащи с размах, остър ум и огромна душа, широкоскроени, пълни с живот, цвят и истории, носещи милион светове на плещите си, хиперактивни и успешни, хората, които ти дават много, от които не спираш да учиш и не спираш да им се възхищаваш. Голяма част от моите приятели са хора Вселени, а тук, в моето вълшебно местенце, аз още по-често срещам такива хора и това ми дава сили да продължавам, въпреки многото трудности и предизвикателства на малкия град. Вдъхновяват ме книгите – те са моята паралелна действителност и много често така се пренасям и еуфорирам, че ми е трудно да се завърна в реалния си живот. Силно ме вдъхновяват и прекрасните събития, които организирам тук в Арт-кафе-книжарница „Случвам чудеса при Роси“ – красиви, обогатяващи и разширяващи кръгозора. Ако трябва да обобщя, вдъхновява ме един друг свят – вълшебен свят, измислен или сътворен от мен и съмишленици – хора Вселени. Свят, в който винаги печели доброто, красивото, цветното, лудото, магичното!
Как насочваш женската енергия в работата си?
По абсолютно женски начини. Женската природа е развила кокетството и флирта до съвършенство. Така че и аз ги използвам по същество, типично по женски, за да привлека внимание. Другият, също абсолютно женски начин, е когато се отдръпна и покажа ледено отношение или се цупя, но само с по-близките. Това беше в кръга на шегата. Същественото е, че жената се справя идеално с мисленето хиляда стъпки напред, носенето на много дини под една мишница, воюването на сто фронта и ръководенето на едно цяло общество в лицето на семейството и това всъщност помага доста, ако не за друго, то поне за да раздам задачите и да изисквам изпълнение.
Какво виждаш зад себе си?
О, на този въпрос едва ли може да се отговори еднозначно. Виждам и съжаление, и израстване, много лични битки и трансформации, болка и страдание, но и много вълшебни мигове, тежки загуби, и щастливи чудо-случки; виждам страхотни изживявания с любими, вдъхновяващи и незабравими хора, но най-вече виждам извървян път и извоювани победи, от които няма как да не съм удовлетворена.
Какво искаш да виждаш повече в бъдеще?
В личен план искам да виждам повече щастливи мигове, успехи и поводи за радост, повече хора Вселени, все повече удовлетворяващи и вдъхновяващи събития и резултати, искам да виждам и повече пътешествия по вълнуващи дестинации и време за почивка, защото такова на този етап няма. А по принцип, бих искала да видя един по-нормален свят, повече мислещи и чувстващи хора, да виждам повече усмивки и добрини, да виждам любов и да отговаряме с любов, много ми се иска да има повече близост между хората, включително физическа и емоционална, а не виртуална и рационална. Искам да виждам повече случени чудеса.
Как завършваш един ползотворен ден?
Винаги с чаша Вино. Любимо! Понякога скапана, направо разбита от умора и директно в леглото, друг път еуфорирана и хиперактивна, в неспирен поток от думи, с които разказвам на семейството или на приятелка за деня си. Но виното винаги присъства. И разбира се еуфорията, вълнението и удовлетворението от добре свършената работа.
ТЯ в Ловеч ще се проведе на 27-и февруари от 17:30 часа в Арт-Кафе-Книжарница Случвам чудеса при Роси, ул. Търговска 12.
ТЯ в Ловеч представя активните жени на Ловеч и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Албена Йончева.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа и вдъхновение.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
Komentáře