На второто издание на ТЯ в Стара Загора за 2021 г. ви срещаме със Зорница Николова - инженер по образование. След като открива любовта си към ръкоделията - плетиво, бродерия, шиене и др., вече знае, че това е нещото, с което иска да се занимава. Човек, който следва пътя на мечтите си и ги превръща в реалност. За нея работата и свободното време се припокриват, дори описва работата като поредица от интересни занимания. Зорница споделя, че когато силно искаш нещо, бориш се, мечтаеш, търсиш начин и не спираш, въпреки че на моменти може да ти се струва невъзможно, резултат има и всичко е постижимо!
Каква е първата ти мисъл, с която започваш деня?
Обичам да ставам рано - най-късно в 6 часа.. (обичам и да лягам късно... около 1 часа, но това е друга тема !!) Усмихвам се в очакване на поредния интересен ден, който ме очаква и си казвам “Хайде, скъпа... време е за поредната порция прекрасни емоции !!” Когато обожаваш това, което работиш - няма как да не очакваш всеки нов ден с радост. Бързо прехвърлям в съзнанието си плана и задачите за деня, които преди лягане съм подредила.
Каква искаше да станеш като пораснеш?
Родителите ми са инженери, от дете обичах математиката и някак си логично пораснах с мисълта, че това е и моята бъдеща професия. Никой не ми го е втълпявал, просто виждах как те с любов я работят, интерсно ми изглеждаше и тръгнах по този път и завърших висшето си образование.
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
В края на образованието си вече знаех, че това не е моето - бях открила любовта си към всякакви ръкоделия - плетиво, бродерия, шиене... Имах страхотни баби и майка, които винаги са се занимавали с такива неща - като хоби, не професионално. Израстнах сред прежди, конци и шевни машини... от съвсем малка се научих да плета - около 5-6 годишна. Не ми разрешаваха да пипам шевната машина, защото е с опасни игли, но това не ме спираше... тайно си я отварях и се опитвах.
На около 20 години вече знаех, че искам по някакъв начин тези занимания да са моята работа!
Животът ме грабна - семейството, децата, да купим жилище, да го обзаведем... такива нормални житейски планове. Времената бяха особени, променливи, динамични, трудни финасово... Все пак през 1995 година се престраших и с подкрепата на съпруга ми и родителите - отворих първото си “Ателие за шев на дамски дрехи по поръчка”. Минах през различни трансформации на идеята, но нито за миг не съм се колебала, че това е моето - да се занимавам с ръкоделие и да творя! Междувременно, ключов момент за мен и моето израстване като личност е фактът, че синът ми, който е роден през 1992 г, е от тези деца, за които сега казват, че са със специални образователни потребности, имаше някакво увреждане, което лекарите не успяваха да диагностицират, но това не им пречеше да дават тежки прогнози… Наложи се временно да оставя на заден план тази моя мечта. Амбицирах се, че въпреки тяхното мнение за него, ще успея да го науча да чете, пише и на други умения... в крайна сметка с помощта най-вече на дъщеря ми ( 2 години по малка от него) и много усилия от наша страна (и никакави от страна на държавата и институциите) - успяхме! Различен е и винаги ще си остане такъв, но важното е, че успявахме и имаше резултати, страхотен напредък.... Все по-ясно осъзнавах, че когато силно искаш нещо, бориш се, мечтаеш, търсиш начин и не спираш, въпреки че на моменти ти се струва невъзможно, когато не се отказваш за нищо на света и вярваш - в крайна сметка - резултат има и всичко е постижимо! Сега има много литература за позитивно мислене, за това как да визуализираме мечтите си - тогава нямаше... животът ме учеше. След това - вече никой не можеше да ме спре! Често чувах за себе си, че съм луда да вярвам, че това или онова е възможно, но аз си вярвах и с всички сили се стремях към него и в крайна сметка то ми се случваше. Безкрайно благодарна съм на съпруга ми, който повече от 33 години неотлъчно и всеотдайно ме подкрепя - без него нищо не би било възможно да се случи! Горда съм като родител, че дъщеря ми, която винаги ми е била опора, приятел, съветник и коректив, е до мен и заедно гледаме към бъдещето!
Сега съм щастлива в моите прекрасни местенца - Арт ателие-магазин ”SteZo decor“ в Ст. Загора и “Арт градина SteZo - село Могилово”. Изработвам различни декорации, като плета, бродирам, шия пачуърк, понякога дори и дрехи, декупаж и всички възможни техники, които съм усвоила през годините. Организирам сбирки и различни работилници. И продължавам да мечтая и кроя нови планове в тази посока!
А в свободното си време?
Това понятие за мен е някак странно - аз нямам свободно време. Това, което правя по цял ден, дори не го приемам и за работа, а за поредица от интересни занимания, срещи с уникални хора и страхотни преживявания… Още първото си кафе за деня пия с плетка в ръка, когато пътувам с автомобил и не шофирам аз, когато вечер “гледам телевизия” - пак ръцете ми творят нещо.
Имаш ли усещане за мисия в живота си?
Опитвам се да предавам и споделям уменията, които съм придобила и усъвършенствала през годините. Целта ми е хората да осъзнаят, че заниманието с различни ръкоделия, че откриването и практикуването на някакво хоби е ключът за справяне със стреса и депресията, които са такъв бич за съвременния човек.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Преди малко повече от 2 години преживях тежка животоспасяваща операция, бях на ръба около 3-4 дена, дори зад него…. оцеляването ми беше под въпрос. Тогава, точно в тези дни осъзнах какъв безценен дар е животът... направих си равносметка за миналото и с мисъл за бъдещето си дадох сметка колко сила има в нашите крехки женски тела и колко важно е да я влагаме във всичко, което правим - във всичко създадено от мен има частица от моята вяра, надежда и любов.
Какво човек никога не трябва да губи?
ВЯРАТА в себе си, в способностите си, в това, че животът винаги ни дава възможности и трябва да се научим да ги използваме. Също и способността си да обича - без ЛЮБОВ във всичките й форми - животът няма смисъл!
Какво те вдъхновява?
Намирам вдъхновение в страшно много неща - обичам да работя и живея в красива и творческа обстановка и си я създавам навсякъде около себе си! Напоследък голямото ми вдъхновение са двете ми внучки!
Коя е последната ти мисъл вечер?
Благодарност за поредния страхотен и интересен ден, за всички малки и големи прекрасни неща, които са ми се случили!
ТЯ в Стара Загора представя активните жени на Стара Загора и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието се организира на доброволчески принцип от Карина Азизян и Александра Ганова.
ТЯ в Стара Загора е на 29-ти юли (четвъртък) от 18:30ч в Къщата на Архитекта.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Може да ни подкрепите да продължим да ги организираме, като си купите книгата "Пътеводител към себе си", която е практичен и работен наръчник, който събира серия от задачи и упражнения, които да преминеш последователно, за да опознаеш по-добре, да си дадеш яснота и да визуализираш развитието си в три основни насоки.
Социалният формат ТЯ в ...™ е създаден от Академия "Екатерина Каравелова" в Пловдив, а вече се провежда и във Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч, Видин, Враца и Монтана.
Comments