Диана Димитрова има малък собствен бизнес. Както самата тя казва, във времето назад много се е лутала, но в крайна сметка успява да сбъдне своя мечта. Сега делниците, а често и празниците ѝ, преминават в аранжиране на подаръчни кошници. Работата ѝ доставя много радост на поръчителя и огромно любопитство и удоволствие на получателя! Заедно с това се грижи за близък родственик с физическо увреждане, описва човешки истории, с които се е срещала /засега само като хоби!/, чете и обича срещите и пътуванията. Тя харесва т.нар „тихи благодарности”, които свързва с неочакваното и още по-красивото!
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Какво имам да свърша днес, до кога и колко от тези неща всъщност наистина ще свърша. На кого трябва да се обадя и колко хубаво мирише човекът до мен…
Каква искаше да станеш, като пораснеш?
Агент под прикритие! Когато се разхождахме с майка ми и срещахме нейни познати, те ми задаваха този въпрос и помня как тя все се притесняваше от моя отговор. Много пъти сме говорили у дома да не казвам това, но винаги точно това си повтарях. Харесвах Мистър Гаджет с неговия Гаджетмобил и т.н. (детско филмче), а той беше таен агент! Ами и аз исках! Освен това исках да имам и розов джип ☺
С какво започна да се занимаваш в крайна сметка?
С лутане е най-правилното да се каже, защото съм правила какво ли не. Била съм сервитьорка, продавачка в магазин за дрехи, в хранителен магазин, работила съм в пекарна, барманка съм била; във ферма в Англия за производство на салати; чистачка, отговорник по качеството на предлаганата услуга, а след това в почистващата фирма бях отговорник на всички почистващи екипи; в HR фирма в Лондон - HR консултант, мениджър на екип във фирма за декори от стиропор; тонирала съм латекс и фасаген, продавала съм ламинати, касиер във фирма за строителни материали, детегледачка и личен асистент на възрастни хора.
С какво се занимаваш професионално?
Имам ателие, където аранжирам подаръчни кошници и мога да бъда намерена във фейсбук под името Кошница - подарък с душа или във Видин на ул. "Пазарска" 23. А иначе имам бакалавърска степен по специалността „Връзки с обществеността". Записах магистратура по съвсем различна специалност - „Предучилищна педагогика”. Освен това в момента съм и личен асистент на вуйчо ми, който е с хидроцефалия и се грижим за него у дома заедно с мъжа ми. Те ме зареждат и подкрепят с цялата мъжка сила, която е необходима на една жена, за да успее да вплете в нея и женската си енергия и цялост, за да балансираме този свят 😊
Как прекарваш свободното си време?
Често пъти със сестра ми. Обичам да се разхождам, да ходя на места, на които не съм била или на събития, които не съм посещавала до сега, обичам да пътувам и да се виждам с близки мои приятели, които не живеят във Видин. Ако имаше едно нещо, което бих си пожелала да правя повече, то е да имам възможността да пътувам, да опознавам непознато, да вкусвам ново, за да се връщам с още повече сила и вдъхновение.
Какво правиш в неделя?
Обикновено чистя у дома. Понякога посещавам моите баба и дядо на село, разхождам се в гората там, обичам да си правя маски на лицето, да гледам някой сериал или филм, да почета и да постоя сама. Има недели, които съм прекарвала изцяло с филми, пуканки и пица например в компанията на „Приятели”.
Какви хобита имаш?
Обичам да пиша в часовете, дори дните, когато имам повече свободно време. Свидетел съм на истории на хора, които са ми въздействали емоционално и душевно и съм ги описала. Но това е просто хоби, нещо само за мен, което откъсва мислите и съзнанието ми напълно от света около мен.
Какво те вдъхновява?
Удовлетворението на хората, когато виждам радостта и чистата, искрена благодарност, затова че съм била полезна на някого с нещо, че съм помогнала този човек да се почувства по-добре, по-жив, по-специален и по-нужен. Защото мисля, че за всеки един от нас е много важно да почувстваме, не просто да знаем, че сме необходими на някого, че от нашето съществуване има смисъл и че сме оставили следа някъде с нещо след себе си. Има едни „тихи” благодарности, които са само в очите, това за мен е най-вдъхновяващото показателно „Благодаря ти!”, което винаги ми показва, че съм на прав път. И винаги, когато се държа по този начин, когато общувам така и когато търся „тихото Благодаря!”, то винаги се връща при мен неочаквано и още по-красиво!
Защо във Видин?
Защото Видин е моят дом! Тук винаги върша всичко много бързо и много организирано. Видин ми спестява време и средства, предлага ми удобства и улеснение за всяко нещо, с което се захвана. Познавам този град и той познава мен. Не е скучен, не е сив, не е мрачен. Няма мрачно време и пусти градове. Има мрачни хора и пусти души. За мен ако човек иска да е зает и да работи нещо, което наистина го кара да „грее”, първо трябва любов към себе си, после любов към мястото, където се намираш или на което искаш да бъдеш, любов от хората с които споделяш всичко това и много смелост, за да тръгнеш по пътя към себе си и осъществяването на себе си! Точно тук, точно сега, точно във Видин! 3 въпроса : Къде искам да бъда? Какво искам да правя? С кого искам да го споделя? Моите отговори винаги са били – Видин!
Как насочваш женската енергия в работата си?
През цялото време на подготовката на кошница си представям човекът, който ще я получи и неговата реакция. Радостта, която ще го облее, изненадата, която ще го стопли и чувството за това колко наистина специален е този човек за някого! Мисля как получава кошницата, как я поглежда и как се умилява, как му се променя лицето и колко много любов излъчва в този момент. Защото, когато хората „греят” те излъчват любов и умиление, това е заразително, това е душата на вечерта, на събитието, което има нужда именно точно от такава радост. Всичко създадено от ръцете, от душата и от тялото на жена е рожба. Рожбата винаги е сила, силата на женската енергия!
Коя е последната ти мисъл вечер?
Вечер мисля за много неща, но сутрин винаги са останали най-важните. И, за да съм най-искрена, всяка вечер в най-милата прегръдка казвам „Обожавам те…, благодаря ти”. Това е всяка вечер, няколко минути преди да заспя уважавана, защитена, спокойна и пазена. Винаги си мисля защо се чувствам така и съм благодарна и ГО обожавам…
Как завършваш един ползотворен ден?
С чаша вино, разбира се, свещ и с прекрасния ми мъж. У дома!
ТЯ във Видин е на 20 декември от 17:30 в лоби бар на хотел Дунав.
ТЯ във Видин представя активните жени на Видин и дава възможност на момичета и жени с различни истории и от различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. Събитието е част от мрежата на "ТЯ в България" към фондация "Екатерина Каравелова" и се организира на доброволчески принцип от Ели Цветанова, Ева Маринова, Жасмина Цветанова и Ясмина Витанова.
Всички събития ТЯ в... се организират на доброволен принцип. Можеш да ни подкрепиш да продължим да ги организираме като си купиш книгата "Пътеводител към себе си"
Commentaires