Въпреки трудностите през 2020 година, Деница Милушева и Весислава Желева - доброволческото ядро на Тя във Велико Търново - решиха да споделят интервютата на двете говорителки, които бяха номинирани и приеха поканата да гостуват във формата на Тя във Велико Търново през месец март 2020. Тази среща с тях беше отложена и съжаляваме, че все още не знаем кога точно ще може да се срещнем с тези вдъхновяващи жени. Но ви представяме техните интервюта с надеждата скоро да успеем да се видим и на живо!
Запознайте се с международния майстор по шахмат за жени Цвета Галунова. Цвета е психолог по образование и професионален треньор по шах от 2013 година. В състезателната си кариера е шампион на България във всички възрастови групи. Дълги години е сред най-добрите шахматисти и на световната сцена. През 2006 г. завоюва бронзов медал в световното училищно първенство за момичета до 13г. През 2015 г. става шампион на България за жени по ускорен шахмат, а през 2016 г. - по блиц. Един от най-значимите ѝ успехи остава европейската титла по бърз шах за момичета до 10 години през 2004 г. Ръководи най-големия шахматен клуб в България „Асеневци”. През последните 7 години е работила със стотици деца. От 2016г. насам носи титлата WIM (международен майстор за жени).
С каква мисъл започваш деня си сутрин?
Денят ми винаги започва на пълни обороти. Няма особено значение кога ставам, почти винаги бързам за някъде: среща, тренировка, работа по различни проекти, пътуване, други ангажименти или среща с близък човек. Денят ми е много динамичен и често ми поднася изненади. Не ми е скучно.
Как започна всичко и как стигна дотук?
Ах… Много е трудно да отговоря с две-три думи. Ако огранича отговора си върху най-голямата част от професионалния ми живот: шахматен клуб „Асеневци”, мога да кажа, че се гмурнах в дълбоките води отрано. Не следвах типичните за възрастта си стъпки, а действах интуитивно. Винаги като магнит ме е привличало това да съм извън рамката. Обичам да подлагам на съмнение всичко, което се счита за вярно и невярно, редно и нередно, трудно и лесно, възможно и невъзможно. Така тъкмо започнала следването си в университет, реших, че искам да изкарам пари, за да отида на турнир в Испания през лятото, и проверих дали в училището, в което бях учила до 7-ми клас, биха се съгласили да провеждам тренировки по шах. Радушното одобрение на директора ме мотивира да потърся още няколко училища, а месец след това тренировките вече ми бяха приоритет. Две години по-късно основах свой клуб, който към днешна дата е най-големият, деен и иновативен клуб в България.
Какъв пример искаш да дадеш на хората около себе си?
Опитвам се да възпитавам у себе си морал и добродетели, защото често пъти усещам липсата им. Харесва ми да разговарям с хора, които имат правилен изказ, богат речник, добри маниери и учтив език. Стремя се и аз самата да се обогатявам. Много внимавам с децата. Никога не си позволявам да употребявам грозни думи пред тях, нито да си изпускам нервите. Подтиквам ги да бъдат приятели един с друг, да не изказват дори пред мен другарчето си, когато е направило беля. Най-важното нещо в работата ми с деца е да имам положително влияние върху тяхното израстване като личности и отношение към околните. В крайна сметка не всички ставаме шахматисти, но всички ставаме хора и общуваме с такива.
Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?
Предизвикателствата винаги са много. Има една вътрешна сила в мен, която постоянно ме подтиква да се захващам с нещо. Винаги се целя към голямото, непознатото, интересното и трудното. Обичам да се занимавам с неща от различен характер и различни сфери. Обичам да бъда иноватор, да измислям нещо, да се гмуркам надълбоко. Затова и винаги ми е трудно, все не ми стига времето и често съм уморена. Когато усетя, че изпитвам страх да направя нещо, се насочвам именно там. Най-голямото предизвикателство за мен е да преодолея страховете си. А какъв друг начин да го направя, освен да се изправя лице в лице с тях. Не е лесно, но е интересно.
Как прекарваш свободното си време?
Истината е, че нямам много такова. Винаги се ангажирам с нещо, за което вярвам, че помага на личностното ми или професионално развитие. Последната година се влюбих в българските народни танци и винаги, когато имам възможност, си откъсвам време да потанцувам. Друга моя голяма страст е плуването. Лятото гледам да съм колкото се може по-близо и по-често до морето, а зимата ходя на басейни. Обожавам и разходките сред природата, това е едно от най-зареждащите неща за мен. В делниците с баща ми имаме традиция да обядваме заедно по няколко пъти на седмица. По този начин прекарваме време заедно и си споделяме.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме благодетелите, уменията и качествата у хората. Голяма част от моето израстване и развитие като човек се дължи на идолите в живота ми. Усвоила съм и развила много ценното качество да се уча от примери. Затова обичам да се обграждам с хора, на които се възхищавам. У всеки има нещо уникално, а аз се стремя да извлека есенцията от успеха му. Не завиждам, а искрено се радвам на постиженията на другите, защото те са моето вдъхновение и упование, че всичко е възможно, стига човек да върви в правилната посока и да се бори за мечтите си.
Защо във Велико Търново?
Родена съм и съм израснала в този прекрасен град. Не виждам причина да съм другаде. Тук има всичко, от което се нуждая и се чувствам добре. Липсва ми единствено море, затова лятото често ме няма. Но когато се прибера, минавайки през красивите тераси на града, се любувам на красотата му с още по-голямо вълнение и благоговение.
Как насочваш женската енергия в работата си?
Ние, жените, сме мистериозно явление на този свят. В много отношения изпитвам по-големи затруднения да разбера собствения си пол, отколкото противоположния. Жената е извор на живот, тя е тази, която генерира и насочва огромна част от енергията като цяло. Да си жена е по-отговорно отколкото да си мъж. Ние сякаш носим по-голямата отговорност за бъдещето и това е гарантирано, дори само от факта, че в нас се заражда животът, в нас се развива, от нас той навлиза в познатия ни свят и ние сме неговите първи закрилници и учители.
Всеки ден се боря и се опитвам да овладявам тази бушуваща енергия в мен и да я насочвам в посоката, която искам. Има дни, в които успявам и чувствам, че сякаш летя, имам усещането, че мога да се справя с всички предизвикателства на живота, чувствам се силна и решителна. Има и дни, в които сякаш нямам сила да се надигна, в които се чувствам слаба и обезверена. Обаче знам, че всичко е временно, че всичко отминава, както хубавите, така и лошите дни. Търся баланса. Опитвам се да използвам максимално енергичните си пориви и да свърша, ако трябва, сто неща за деня. А когато се събудя без енергия, ако мога, просто си давам почивка. Стремя се да не предприемам нищо и да върша само най-необходимото. Вярвам, че човек трябва да е в хармония със себе си. На нас, жените, емоционалният ни свят е с много тънки бариери и тази наша повишена сензитивност може да бъде както средство за успех, така и за неуспех.
Какво виждаш зад себе си?
Рядко гледам назад. Не обичам да се спирам и да губя инерция. Аз съм човек, който мисли основно за настоящия момент и близкото бъдеще. Обръщайки се назад, виждам път, осеян с много трудности. Всяка една от тях е откъснала нещо от мен. В това, което върша, винаги влагам цялото си същество. Дали жъна успех, или претърпявам поражение, част от мен остава някъде по пътя. Но, вървейки в своята посока, възстановявам духа си и вдъхновявам ума и сърцето си за новите предизвикателства, които предстоят.
В професионален план се радвам на успехите си като състезател. Зад гърба си имам европейска титла и съм шампион на България във всички възрастови групи при девойките и при жените. Най-голямата ми гордост обаче е ШК „Асеневци”. Заедно с моя партньор Даян Нинов започнахме да градим от абсолютната нула. Сами, без да имаме ясна концепция, без опит, без връзки, без познания и без средства. Шест години по-късно това е най-големият и иновативен шахматен клуб в България. Вече имаме богата история, трицифрен брой организирани турнири с национална и международна стойност. Обучаваме стотици деца всяка година, работим в 10 различни общини и сме най-дейните шахматни организатори в страната.
Какво искаш да виждаш повече в бъдеще?
Повече морал, осъзнатост и доброта. През последните 6 години имам преки наблюдения върху младото поколение и има много неща, които бих искала да са различни. Но проблемът не са децата, а примерите, които имат в живота си. В момента израства едно поколение, отгледано от друго такова, което сякаш не познава достатъчно добре уважението, услужливостта, добрите маниери, възпитанието… На децата им липсва пример за стабилни отношения в най-близкия семеен кръг. На много от тях родителите са разведени, приятелствата са неустойчиви, роднините са далечни, всичко това създава усещане за самота. Изграждат по-лесно умения за общуване през социалните мрежи, отколкото на живо. Свидетели сме на ежедневна показност на щастие, любов, усмивки, приятелства и радост през виртуалните профили, а като излезем навън, все по-рядко ги виждаме. Искам да видя повече естествени хора, повече щастливи деца, повече здрави връзки, повече любов, повече уважение, повече изобилие от всичко онова, което ни зарежда с надежда и увереност за по-хубав свят.
>>>>
ТЯ във Велико Търново представя активните жени на Велико Търново и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали. ТЯ във Велико Търново се организира на доброволчески принцип от Деница Милушева и Весислава Желева.
*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Може да номинирате следващите вдъхновяващи жени, които да говорят на събитието, попълвайки този формуляр: https://form.jotformeu.com/91263062887362
Comments