top of page
Writer's pictureSheinPlovdiv

Жени, мир и сигурност

Днес ви срещаме с Марина Кисьова де Хеус, една от създателките на инициативата Академия ‚Екатерина Каравелова‘. Марина завършва Международни мирни науки в Тринити Колидж Дъблин през 2013г., след което се присъединява към екипа на президента на Межуднародния наказателен съд в Хага. От тогава до сега работи по различни проекти за международни и неправителствени организации по темата превенция и справяне с агресивен екстремизъм сред младежи.  В началото на тази година е избрана да вземе участие в инициативата Жени за мир на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Офиса на ООН по разоръжаване във Виена. 


Марина Кисьова де Хеус фотограф Виолета Апостолова-Лети

Марина, разкажи ни каква е тази тема  Жени, мир и сигурност?

Формално се дава началото на темата жени, мир и сигурност с приемането на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН през 2000 година. Резолюцията подчертава важната роля, която жените имат по темата и по-специфично във взимането на политически решения и участието в мирни преговори. От тогава до сега са положени много усилия женската перспектива да бъде включена  по теми като разоръжаване и контрол на оръжията. Например жените директно засегнати от въоръжени конфликти са поощрявани да създават и водят инициативи, които да влияят на развитието на политики в тази сфера.

Защо има специален фокус към жените от страна на ООН и други международни организации по темата за разрешаването на конфликти?

Жените и мъжете биват засегнати от въоръжени конфликти по различен начин. По принцип повече мъже биват убити по време на война отколото жени, докато повече жени стават обект на вътрешно разселване или се превръщат в бежанки, а и много по-често жените стават жертва на сексуално насилие по време на конфликт. Във време на война социалните и икономически роли се променят.  Мъжете и по-специално младите мъже са най-често тези, които са принудени да се присъединят към въоръжени групи, а страните в даден конфликт са по-склонни да третират като боици мъжете, а не жените.

Вече има и научни доказателства за това, че например военната мъжественост (militarized masculinities) създава климат за използването на сила като базов инструмент за разрешаването на конфликт. Тоест ако в една стая за преговори имаме само мъже, вероятността те да приемат мирно споразумение като първо възможно решение е изключително ниска. Докато имаме категорични доказателства сочещи, че когато жени са участвали във воденето на мирни преговори и в създаването на мирни споразумения, то шансовете тези споразумения да са устойчиви във времето се покачват с 35%.


Темата сигурност е като цяло доминирана от мъже, ти защо реши да се занимаваш с нея?

Жените и мъжете имат различни способности и ако един сектор е доминиран от единия или другия пол, то тогава рискуваме да изгубим важна гледна точка и насока, която би ни позволила да намерим по-добро решение на даден проблем, които най-вероятно засяга и двата пола и следва всички да участваме заедно във взимането на важни решения за обществото ни. Исторически мъжете са взимали решения, които засягат директно жените, като се започне от това дали да имаме право на глас до това кога една жена има право на оборт, което в 21 век все още е на дневен ред в страни като Ирландия и Полша. Но да се върнем на темата за сигурността. Според мен е изключително важно да участваме в правенето на политики за сигурност и да сме в позиция да взимаме решения когато става дума за мирни преговори. Жените са много по-склонни  на компромиси, които да удовлетворяват различните страни и да помислят за хуманитарните и психологическите травми, които един конфликт оставя. Не случайно, в ситуация на конфликт се зараждат инициативи водени от групи жени, които адресират различните проблеми, които се появяват в една страна в която има активен конфликт. Жените в исторически план винаги са били в основата на ръководеното на движения за мир. В България имаме много голям повод да се гордеем с делото на Екатерина Каравелова,  която е била член на Международната женска лига за мир и свобода и е говорила от трибуната й в Дъблин за положението на отнетите на България малцинства от Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Именно и затова кръстихме инициативата ни, чиято цел е момичета и жените извън София да имат достъп до различни обучения за специфични умения, едно от който е комуникация и разрешаване на конфликти, на нея.

Какви обучения ще организира Академия 'Екатерина Каравелова' през 2018г?

Опита, който натрупахме досега, показа, че в малките населени места се наблюдава изключително ниска самооценка при момичетата и младите жени. Усилията ни ще са насочени в тази посока, друга група, с която ще работим са по-възрастните жени, които искат да имат активна роля в обществото, но поради една или друга причина нямат нужните умения, за да участват активно в решаванато на проблемите на местната им общност.

80 views0 comments

Komentar


bottom of page