„Момиче книга да учи!“
из „История на град Лом и Ломска околия“ от Димитър Маринов
Именно в книгата и образованието се крие ключът към еманципирането на българската жена и началото на женското движение в България, което има дългогодишни традиции още от Възраждането.
Социалните, икономически и културни процеси от този период създават благоприятна почва за повдигането на въпроса за равноправието между мъжете и жените и необходимостта жените да се образоват и да заемат по-активна роля в обществото.
Градовете, които се развиват стопански и културно и поддържат активни връзки с Европа изиграват важна роля в развитието на женското движение. Много от тези активни градове са разположени по поречието на река Дунав.
Сред тях е и Лом, който се оформя като важен просветен център. В града се открива едно от първите български читалища, където през 1856 г. видният възрожденец Кръстьо Пишурка поставя и една от първите театрални постановки „Многострадална Геновева“. С неговото име и инициативност се свързва и създаването на първото женско дружество в България.
Негови основателки през 1857 г. стават Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана младата Елена Ценко Тодорова (Циганелска), родом от Свищов. Дружеството е наречено от учредителите „Добродетелно женско дружество“.
На 8-ми март през същата тази 1857 г. на другия край на света в Ню Йорк работничките от шивашката и текстилната индустрия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане, а денят и до днес се отбелязва ежегодно като Международен ден на жените.
В България, женското дружеството в Лом първоначално е тясно свързано с дейността на ръководената от К. Пишурка театрална трупа. Постепенно обаче е формулирана неговата най-важна цел - образованието и духовното израстване на младите момичета.
Дружеството развива особено активна дейност покрай откриването на първото девическо училище в града през 1860 година. По инициатива на учителката Магдалена Павлова дружеството започва усилена дейност за популяризиране на идеята всички местни момичета да бъдат ограмотени. След откриването на общинското девическо училище ломското женско дружество го обзавежда с чинове, учебни помагала и други мебели, а след построяването на новата сграда през 1865 година, поема изцяло управлението и контрола на училището, привлича добри учителки, набира пари и оказва материална помощ на бедни ученички. След един известен застой в дейността, през 1868 учителят Никола Първанов възстановява дружеството под името “Помощник на българската просвета“, а от 1872 г. дружеството е известно под името „Правда“.
Известността на ломското женско дружество през годините дори надхвърля пределите на империята. През 1862 година то получава дарение от княгиня Елисавета Александрова Голицина, а през 1869 година за него се пише в българския печат. Същата година Петко Рачов Славейков публикува уводна статия “Женските дружества у нас”, в която дава висока оценка на дружеството в Лом.
Нов подем то изживява през 1874 година, когато в Лом пристигат учителите Никола Попов и Димитър Маринов, които, по примера на покойния вече Никола Първанов, са горещи привърженици на идеята за активно участие на българските жени в обществения живот.
По време на Априлското въстание женското дружество в Лом преустановява дейността си и я възобновява след Освобождението.
През следващите десетилетия още много други ломчанки развиват активна обществена и просветна дейност. Една от най-известните е писателката с трагична съдба Яна Язова, на чието име през 2007 г. читалище „Постоянство“ (същото това, основано през 1856 г.) учредява ежегоден национален литературен конкурс за разказ.
Споменът, че именно в Лом е учредено първото женско дружество в България е жив и до днес и ломчанки продължават традициите, завещани от техните предшественички.
Има ли женско движение днес в България? Отговора на този въпрос е сложен, но как и защо една инициатива наречена ТЯ в България обединява българки от цялата страна и набира популярност през 2020?
Автор: Маргарита Спасова
Използвани източници: Българско женско движение през Възраждането, Маргарита Чолакова; Женските дружества и неформалното образование в България, Пенка Цонева; История на град Лом и Ломска околия, Димитър Маринов; Сайт Българска история, Жената днес Архиви, Община Лом.
В серия от статии ви представяме историята на женското движение в България. Очаквайте следващите статии за Плевен, Габрово, Стара Загора, Русе, Пловдив и още.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за изследвания на мира - Пловдив и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Comments