Ето и какво споделя тя дни преди началото:
Кажи ни малко за себе си? Водила си обучения из цяла Европа.
Аз съм човек, който се занимава с… хора, в най-широкия смисъл на думата. От началото на професионалното си развитие, вървя паралелно по две кариерни пътеки. Едната е в бизнес сектора – професионалист в областта на човешките ресурси. Консултант към големи компании, който се занимава с обучение и развитие на екипите на компаниите, подбор на ключови служители, консултантски проекти за подобрение на политиките към служителите и т.н.
Другата посока е гражданският сектор – обучител и консултант на различни неправителствени организации, с основен фокус на работата ми отново хората – привличане и работа с доброволци, повишаване капацитета а екипа на организациите, личностно развитие и подкрепа в израстването на различни обществени групи, които трудно намират подкрепа в обществото – работила съм с хора със специални нужди, младежи с девиантно поведение, безработни и т.н. Част съм от екипа обучители на Център за Развитие на Човешките Ресурси по програма Еразъм+ и работя с европейските САЛТО центрове на програмата, чрез които съм водила международни обучения в Унгария, Малта, Италия, Кипър.
Аз вярвам, че всеки човек има потенциал за развитие, стига да намериш подхода, чрез който да го отприщиш. Обичам да откривам нови и различни начини да стигам до хората и да им помагам в процеса на израстване.
Какво те вдъхновява да се занимаваш със социално значими теми?
Според мен колкото повече знания и умения носи един човек, за това с какво и как може да помогне за развитието на дадена общност (малка група от хора или обществото като цяло), толкова по-голяма отговорност носи той да споделя тези знания и умения, за да бъде част от позитивната промяна и развитието на тази общност. За мен е едновременно и лична отговорност, и вътрешна нужда да бъда част от позитивните промени, които искам да виждам около себе си.
Работата ми през годините ме е научила да работя с различни психологически подходи, чрез които да мога да помагам на хората да придобият увереност, да повярват в себе си, да намерят практически начин да реализират това, за което мечтаят или да се справят успешно с предизвикателствата, с които се сблъскват. Понякога усилие, което на мен ми коства почти нищо, може да е побутването, което променя живота на един човек в напълно нова насока. Дори не поставям под въпрос дали да положа това усилие – когато мога и виждам, че каузата си заслужава, го правя.
Кое е най-голямото предизвикателство пред жените в България според теб? Да излязат от критичния режим „трябва“ и „правилно“ – трябва да се справя, трябва да съм силна, трябва да успея, трябва да продължа, трябва да изтърпя, трябва да устискам, така трябва, така е правилно… Пътувам много и виждам, че българската жена отнася изключително много на гърба си – силна, оправна, търпяща, мултифункционална. Трябва, но ако наистина го искаме ние – а не заради обществото, не заради шефът/мъжът/родителите/другите. Много повече следваме правила, които ни ограничават и вкарват в коловози, отколкото следваме мечти и желания, които ни вдъхновяват и ни позволяват да се развиваме в насоката, която искаме.
На 14 и 15 май 2018 в Пловдие ще се проведе първото обучение по гражданско участие за момичета. Очаквайте скоро срещи и с участничките в обучението!
Comentários